Начало

70 години честваме Международния ден за правата на човека

 

Правата на човека са като броня – те защитават. Те са като правила, защото учат как да се държим. Абстрактни са – като емоциите, и като тях те принадлежат на всички и съществуват, независимо от случващото се. Подобно на времето навън, те се отнасят по един и същи начин към богати и бедни, стари и млади, бели и черни, високи и ниски. Те ни предлагат уважение и изискват от нас да се отнасяме с уважение към другите. Подобно на добротата, истината и равнопоставеността, ние понякога може и да не сме съгласни с техните дефиниции, но ги разпознаваме, когато видим тяхното нарушаване.

Идеята, че правата са присъщи на хората, може да бъде открита в много култури и древни традиции. От многобройните примери можем да видим, че ценностите, които правата на човека въплъщават, са отговор на универсалните човешки нужди и стремежа към справедливост. Всички човешки общества са имали идеали и системи за раздаване на справедливост, както в устна форма, така и чрез писмени традиции, въпреки че не всички от тези традиции са оцелели до наши дни.

Първият писмен правен кодекс е Кодексът на Хамураби във Вавилония (около 2000 пр.н.е.), създаден от краля на Вавилон. Той постановява „да тържествува равнопоставеността в кралството, да бъдат унищожени злото и насилието, силните да не потискат слабите, ... да се просвети страната и да се насърчи доброто у хората“.

Чрез фундаменталната си концепция за достойнство и уважение, еволюцията на универсалните човешки права привлича цивилизациите по целия свят в продължение на векове. Въпреки това минават много поколения, докато се осъществи идеята, че това уважение трябва да се регламентира чрез закони.

Международната общност полага удивително начало и се ангажира с правата на човека, като през 1948 година приема Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ). Тази декларация не е замислена като правнообвързващ документ, но учредяването на нейните норми в много последващи споразумения и конвенции със задължителен характер прави днес юридическия статус на тези норми безспорен.

През 1950 г. Организацията на обединените нации обявява 10 декември за Международен ден за правата на човека.

Две са основните ценности, залегнали в основата на идеята за правата на човека – човешкото достойнство и равенството. Правата на човека могат да бъдат разбрани като определящи онези основни стандарти, които са необходими за достоен живот. Тези права са присъщи за всички човешки същества още по рождение. Без тях ние не можем да постигнем пълния си потенциал.

Многообразието, в което живеем, е палитра от култури и общности. И това многообразие на нашия свят е и неговото богатство, което трябва да уважаваме и съхраняваме в името на общото ни ведро утре, изградено върху недискриминация и толерантност. Тази толерантност предполага стремеж към зачитане правото на различния до нас да бъде себе си, към надмогване на градените през годините стереотипи и предразсъдъци. Проявата на толерантност е съзвучна с уважението към отделния човек като висша ценност на човешката цивилизация, на неговата самобитност и общопризнати права и свободи. Толерантността не е отстъпка, снизхождение или примиряване, тя е необходимост за постигане на мир и разбирателство между хората. Липсата на толерантност е основната стъпка към дискриминацията.

Някъде бе казано: „Човешкото чувство за справедливост прави демокрацията възможна. Човешката склонност към несправедливост прави демокрацията необходима.”

Нека всички ние с ангажираност подадем ръка на чувството за справедливост, за да съумеем заедно да съхраним и доразвием правотата в това напрегнато и пообедняло откъм човешки ценности наше съвремие.

 

 
Bulgarian English French German Russian