Комисия за Защита от Дискриминация

Комисия за защита от дискриминация постанови свое решение по преписка, образувана след подаден сигнал от следните работодателски организации – Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско - промишлена палата (БТПП), Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

В подадения до Комисия сигнал работодателските организации правят оплаквания относно разпоредбата на чл. 12 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) (приета с ПМС №4 от 17.01.2007 г. , обн. , ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г., доп., бр. 49 от 9.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) и ПМС № 147 от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (обн. ДВ, бр. 56 от 10.07.2007 г.).

Вносителите на сигнала считат, че нормативно допуснатото различие между общите възнаграждения на работниците за положен от тях еднакъв или равностоен труд поставя по-младите работници, които получават по-малък размер общо възнаграждение, в дискриминационно положение, тъй като поради липса или наличието на по-малък трудов стаж и професионален опит получават по-малко допълнително възнаграждение за „клас“. Поддържат още в сигнала си, че е налице дискриминация, основана на работа в публичния и реалния сектор, по признаци „лично“ и „обществено положение“ поради обстоятелството, че за държавните служители допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е отменено с изменението на разпоредбата на чл. 67 от Закона за държавния служител (обн. ДВ, бр. 38/2012 г.).

В хода на проучването е изискано становище от Министерски съвет, от министъра на труда и социалната политика като ответни страни, и от Конфедерация на независимите синдикати в България и Конфедерация на труда „Подкрепа“ като заинтересовани страни.

В депозираните становища на ответните страни се сочи, че аргументите на работодателските организации за наличие на дискриминация в разпоредбата на чл. 12 от НСОРЗ и искането за нейната отмяна не могат да бъдат подкрепени, като се излагат следните съображения. Обяснено е, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е разработена в изпълнение на Меморандума с Международния валутен фонд и препоръките към страната ни от Европейската комисия в Мониторинговия доклад за напредъка на Република България за членство в Европейския съюз и съгласно договореностите в Пакта за икономическо и социално развитие на Република България до 2009 година. Според министъра на труда и социалната политика индивидуалните характеристики на работната сила са важен фактор за реализиране на висока производителност, поради което следва да се отчитат и при формиране на трудовото възнаграждение. Отбелязва се, че производителността на труда е тясно свързана с натрупания опит на работник от извършваната работа. Считат за обосновано да се предполага, че с натрупване на допълнителни познания и опит в работния процес всеки работник или служител става по-ефективен и повишава своята производителност, поради което механизмът за определяне на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит не е обвързан с възрастта на лицето, а с периода на реално положен труд, чрез който са усвоени практически знания и умения, повишаващи производителността.

Петчленният разширен заседателен състав по преписката е отбелязал, че за да се обори презумпцията за наличие на дискриминация, следва да се обоснове оправданост на съществуващото неравенство. В тази връзка следва да се посочи законна цел или законни цели, които се преследват посредством конкретна мярка, както и да се представят аргументи и доказателства за пропорционалност на мярката. Подчертава се, че независимо на каква възраст едно лице стартира работа, то по силата на разпоредбите на чл. 12 от Наредбата работникът или служителят, работил по-дълго на посочената длъжност, ще получава по-висок размер допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

По същество допълнителното трудово възнаграждение е създадено в съответствие с принципа за защита на труда, отразен в чл. 16 от и чл. 48, ал. 5 от Конституцията за получаване на "... заплащане, съответстващо на извършената работа.", отразява принципа за възмездност на труда, отразен в чл. 242 КТ, и е израз на социалната функция на държавата, почива върху законова делегация от чл. 244, т. 2 КТ, като отчита придобития професионален опит на работника или служителя в рамките на определения трудов стаж.

Съставът по преписката (след като прецени разпоредбите на чл. 4, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр., практиката на Съда на Европейската общност в частта за термина „възнаграждение“ (или „заплащане“) по чл. 141, ал. 2 от Договора за ЕО, както и съображение № 8, № 9 и № 11 от преамбюла на Директива 2000/78/ЕО и чл. 1, чл. 2, т. 1, т. 2, буква "б", и чл. 6 от същата Директива) счита, че в процесния случай се касае за регламентиране на определени преимущества, свързани с работата, по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 5 от ЗЗДискр., които в практиката на Съда на Европейската общност са третирани като „възнаграждение“ и продължение на прилагането на принципа на равно третиране, изискващ осигуряване на „равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд". По тази причина решаващият състав счита, че регламентирането на преимущества, свързани с работа, следва да бъде разглеждано по смисъла на ограничението в чл. 7, ал. 1, т. 5 от ЗЗДискр., което регламентира, че преимуществата, за да не представляват дискриминация, следва да бъдат обективно оправдани за постигане на законна цел и средствата за постигането й да не надвишават необходимото.

Доколкото в хода на производството пред КЗД се събраха доказателства, че въведеното с чл. 12 от Наредбата преимущество преследва законова цел и средствата за постигането му са пропорционални, то съставът по преписката счита, че разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не представлява нарушение на забраната за дискриминация и не създава предпоставка за дискриминация на работниците и служителите по признак „възраст“, „лично и обществено положение“. Оставя без уважение сигнала на ответните страни. Решението може да бъде обжалвано.