Начало

Участие на КЗД в конференция „Ромската интеграция – къде сме и каква е посоката?“

 

 

На 29 май 2018 г. доц. д-р Баки Хюсеинов, зам.-председател на КЗД, участва като основен говорител в конференция на тема „Ромската интеграция – къде сме и каква е посоката?“, която се проведе в Националния дворец на културата в София. Събитието е в рамките на българското европредседателство. Форумът бе открит от социалния министър Бисер Петков и народния представител Светлана Ангелова. Служители от висок ранг от институции на ЕС, Съвета на Европа, Организация за сигурност и сътрудничество в Европа, експерти, членове на национални, регионални и местни публични органи, дипломати, представители на неправителствени организации, академичните среди и други заинтересовани взеха участие в еднодневната конференция.

Организатор на форума беше Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет.

Баки Хюсеинов откри и беше основният говорител на първата сесия на конференцията: „Политики за интеграция на ромите: Европейското измерение през погледа на различните заинтересовани страни“. Той представи съществуващите механизми и правната рамка за защита от дискриминация на национално и европейско ниво и подчерта, че в основата на ефективното изпълнение на всяка една от приоритетните области на политики и мерки за интеграция на ромите трябва да стой принципът за равноправно третиране и създаване на равни възможности. В изложението си Баки Хюсеинов представи както данни от обективната действителност за процеса на интеграция на ромите, така и предизвикателствата и бариерите за подобряването на процеса на социалното им включване. Обърна внимание върху проблемите, свързани с проявите на дискриминация и интегрирането на ромите от социално-демографска и социално-икономическа гледна точка като изключително важни за развитието на българското общество съобразно принципите на равнопоставеност и равни възможности с цел установяването на европейския социален модел в Република България. „Социално-икономическите проблеми на ромската общност се изострят все повече през последните години на общ спад на икономическия растеж и разрастване на демографската криза, пораждащи нови социални предизвикателства“, отбеляза той.

Представителят на Комисията за защита от дискриминация наблегна на отговорната роля на политиците, институциите на национално и местно ниво, на специалистите в образователната система, на работодателите, на ромските родители и граждани, на неправителствените организации, на кметовете и на българското общество за успешната интеграция и пълноценното участие на всеки ром като активен гражданин на страната ни.

В изказването бе подчертана необходимостта от по-ефективна работа и партньорство в областта на противодействието срещу насаждането на омраза, словото от омразата и нетолерантността в България. Стереотипите и негативните нагласи, изявления и коментари спрямо ромите в медиите и в социалната мрежа са въпроси, за които трябва да се предприемат по-сериозни мерки за ограничаване.

В областта на приоритет образование беше подчертано, че на общинско равнище една от първостепенните задачи трябва да бъде преодоляването на обособените по етнически признак паралелки. Съществуването на такива класове определено е проява на дискриминация. Очевидно е необходимо провеждането на интеграционни дейности с училищен и извънучилищен характер, които да осигурят десегрегация на образователните институции в изпълнение на нормата на чл. 29 от специализирания Закон за защита от дискриминация, според която министърът на образованието и науката и органите на местното самоуправление вземат необходимите мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции.

В областта на заетостта, жилищната политика и здравеопазването бяха споделени не само предизвикателствата, но и конкретни препоръки през призмата на задължението за осигуряване на равенство на всички граждани, без разлика на етноса им.

В заключение доц. д-р Хюсеинов подчерта, че ромската общност е неделима част от икономическото и социално-демографското бъдеще на България и проблемите, свързани с нея, трябва да се решават в светлината както на постигане на равнопоставеност, така и на признанието на минал и очакван принос на общността в развитието на страната.



 

 
Bulgarian English French German Russian