Начало

Решение № 92

РЕШЕНИЕ

№ 92

гр. София, 28.02.2018 г.

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Петчленен разширен заседателен състав по чл. 48, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), в състав:

разгледа докладваната от докладчика по преписка № 232 по описа на Комисията за защита от дискриминация за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано с разпореждане № 633/08.08.2016г. на Председателя на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по жалба с вх. № 44-00-3057/20.06.2016г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-3453/15.07. 2016 подадени от Д. Б. Б. И., с оплакване за извършена дискриминация срещу А. Е. – началник отдел „МОМС“ в М.Т.С.П. и И. Х. – директор дирекция „МОМС“ в М.Т.С.П

Предвид оплакванията за дискриминация по признаци: „образование“, „убеждение“, „лично положение“ и „обществено положение“ и „политическа принадлежност“[1] посочени в разпореждането за образуване на производство и на основание чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр., преписката е разпределена на ПЕТЧЛЕНЕН разширен заседателен състав.

Въз основа на проведено проучване по реда на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. са конституирани следните страни по преписката:

1. Д. Б. Б. И., в качеството на жалбоподател, с адрес за призоваване: гр. София .., ж.к. „Х. Д.“, бл…, ап. ..;

2. А. Е.., в качеството на ответна страна, заемал длъжността - Началник отдел „МОМС, Дирекция „ЕВМС“ към МТСП, а след структурни промени на длъжност: държавен експерт, дирекция „ЕВМС в МТСП, със служебен адрес на призоваване : гр. София, ул. „…“ № ..;

3. И. Х.., в качеството на ответна страна, на длъжност Директор дирекция „ЕВМС“ към МТСП, , със служебен адрес на призоваване : гр. София, ул. „..“ № ..;

4. Министъра на труда и социалната политика, с адрес на призоваване : гр. София, ул. „…“ № ..;

След като разгледа жалбата, подадена от Д.Б.Б.И.., и събраните писмени доказателства, настоящият състав счита, че жалбата, отговаря формално на изискванията на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗДискр. и съставлява годно основание за образуване на производството, а относно фактическия състав на евентуалното нарушение приема следното: жалбоподателката, е държавен служител в МТСП. В депозираната жалба (под вх. № 44-00-3057/20.06.2016г.) са представени сигнали[2], в които според изложеното от И., се съдържали данни за тормоз и преследване на работното и място. Въпросните сигнали, били адресирани до министъра на труда и социалната политика, ресорният заместник министър и до ръководителя на инспектората на министерството. В жалбата е отправено искане КЗД да се запознае с представената от нея информация, вкл. да и бъде предоставена защита от действията на А. Е., началник отдел „МОМС“ в МТСП. Според жалбоподателката И., представената от нея информация съставлява нарушение на чл. 5 във вр. с чл.15 от ЗЗДискр. Подобно искане (оплакване за тормоз и преследване) е формулирано и по отношение на И. Х., директор дирекция „ЕВМС“ в МТСП, като се твърди следното: „съзнателно подпомагаща г-н Е. в преследването и тормозът му спрямо мен, съставляващи нарушение на чл.8 от Закона“ (цитат от жалбата). След уведомление за отстраняване на нередовност по чл. 30 от АПК[3], Д.Б.Б.И. депозира писмено уточнение под № 44-00-3453/15.07.2016 г., в което уточнява и поддържа оплаквания срещу А.Е., началник отдел МОМС, дирекция ЕВМС, МТСП и И. Х., директор на дирекция ЕВМС.

Жалбоподателката счита, че е била по-неблагоприятно третирана в сравнение с останалите служители на МТСП, които не са на ръководни позиции, по признаци образование, убеждения, лично и обществено положение. Сочи, че като държавен служител, на който държавата дължи защита при упражняване на дейността и (чл. 19 ЗДСл) тя имала право да изразява свободно мнение относно законосъобразността и целесъобразността на дадените й нареждания, да предлага по-удачни решения, като изказаните мнения и предложения не могат да засягат служебното й положение (чл. 41 ЗДСл). Също така счита, че съгласно Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация тя имала право да изисква спрямо нея да се проявява уважение и коректност от другите колеги, в т.ч. нейните ръководители следвало да не допускат поведение, което да накърнява нейното достойнството и правата и като личност, да уважават нейното мнението като колега (чл.14). Твърди, че чрез поведението си спрямо нея Е. и Х. са нарушили и чл.2, ал.6; чл.чл.5, 7, 9, 15-19 от Кодекса. Според изложеното от Д. И., спрямо нея, освен горното, били нарушени и предоставените от закона равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг. Твърди се, че словесно и чрез действия Е. е демонстрирал към нея агресивно и обидно поведение, несъвместимо със служебните отношения и принципите за уважение и равнопоставеност на всички служители. Според изложеното, доказателство за нарушение на тези принципи било инспирирането и издаването на набеждаваща я докладна записка, целяща налагането на дисциплинарно наказание, с цел жалбоподателката да бъде сплашена или принудена да напусне работата си в МТСП.

Жалбоподателката пояснява, че от началото на 2016 г., А. Е. и неин пряк ръководител спрял да и възлага задачи. Твърди, че е възразила на прекия си ръководител за това, че имала нужда от ориентиране и указания за изпълнение на конкретно поставена задача. Допълва, че поискала писмени указания, като копирала и до директора И. Х., като се надявала последната да подкрепи искането за указания. Въпреки това И., не получила съответни указания от Е. Жалбоподателката отбелязва, че се обърнала за съдействие към мл.експерт А., която участвала в заседанието на Комитета и също работила по задачата, докато същата била в Страсбург на заседанието секретариата, къде могат да бъдат намерени заключенията от 2013 и 2015 г. и какъв бил обхвата на доклада.

Твърди се, че през месец юни били получени заключенията, които от януари 2014 г. били изпратени до предшественичката на А.Е., на поста и ПП - Страсбург, и също така на база заключенията от 2015 г. Според изложеното, И. подготвила писмо до институциите, външни на МТСП, за подаване на информация за доклада от тяхна компетентност, което изпратила за предварително съгласуване до Е., с няколко въпроса за уточняване. Сочи, че е последвала поредната бурна реакция от негова страна, съпроводена с обвинения и сарказъм.

Отбелязва, че проектите на заповеди за дългосрочно командироване на аташетата, които била изпратила за предварително съгласуване с него и директора, били върнати с отметка защо са в режим проследяване на промяната.

Твърди, че на 13.06.2016 г. подала сигнал (приложен към жалбата), като потърсила защита от страна на органа по назначение - министърът на труда и социалната политика. Отбелязва, че на 15.06.2016 г. министърът издал заповед за образуване на дисциплинарно производство спрямо нея. Излага мнение, че спрямо нея е осъществено „преследване". Също така счита, че е била третирана по-неблагоприятно, тъй като обективирала намерението си да предприеме действия за защита от дискриминация.

В подкрепа на твърденията си И. визира водена кореспонденция ( е-мейли ) в периода от 21-25.04.2016 г. и от 10.06.2016 г. Отбелязва, че директорът на дирекция Х, въпреки, че е била запозната с проблема не е предприела съответно действие по изпълнение на задачата, освен да подпише „набеждаващата я докладна записка № 8010-92/6.6.2016 г“ (цитат от уточнението). Относно доводите за преследване, И. визира конкретен епизод, след като подала на два сигнала за тормоз на работното място, в периода 13.06. и на 17.06.2016 г. Пояснява, че на 17.06.2016 г. Е. свикал оперативка на отдела, в 16 ч. Твърди, че в присъствието на всички колеги Е. и казал да напусне кабинета, тъй като нямал работа с нея. Жалбоподателката уточнява, че се е опитала да обсъди с него въпроси по задачата, за която той и И. Х. я обвинявали, че отказвала да изпълни. Относно поведението на И.Х. спрямо И., е отразено, че това подробно било описано в неин сигнал от 20.06.2016 г.

Поддържа оплаквания за нарушения по смисъла на чл. 8 от ЗЗДискр., по чл.5 във връзка с чл.15, ал.1 от ЗЗДискр. „ както и срещу действията на г-жа И. Х., директор на дирекция ЕВМС в МТСП, съзнателно подпомагаща г-н Е. в преследването и тормоза му спрямо нея, съставляващи нарушения по смисъла на чл.8 от Закона“ (цитат от уточнение с вх. 44-00-3453/15.07.2016г.).

В допълнение под 44-00-3704/24.08.2016 г. излага следното : „Конкретните действия на Е., началник отдел МОМС, дирекция ЕВМС (към датата на извършване на твърдените от мен деяния, сега - държавен експерт в дирекцията), МТСП и И. Х., директор на дирекция ЕВМС в МТСП са изброени в жалбата и сигналите и, които била приложила към първоначалната си жалба - изх.№ 801004-22/13.6.2016 г., изх.№ 801004-24/17.06.2016 г. и изх.№ 801004- 24/20.06.2016 г.

В открити заседания жалбоподателката разширява оплакванията си, като допълнително депозира становища, както следва: под № 44-00-1417/15.05.2017 г., в което навежда нови доводи и възражения по депозирано становище на министъра на труда и социалната политика. Със същото са направени възражения във връзка с разпита на свидетелката К. дадени в открито заседание от 25.04.2017 г.

С писмо за събиране на допълнителни доказателства № 44-00-2994/05.10.2017 г. визира и нов период от 01.01.2017 г. до 01.10.2017 г., след датата на първоначалните и оплаквания срещу ответните страни. По новите оплаквания твърди, че и е била поставена най-ниска оценка 5 за второ и трето тримесечие на 2016 г. и нямала минимално изискуемия брой отработени дни за четвърто тримесечие, като в тази връзка иска да бъде представена информация за поставените оценки имащи отношение към определяне на ДМС. В т.3 от депозираният документ И. възразява, че без подбор на 01.10.2017 г. в ПП -Брюксел бил изпратен експерт, като излага аргументи, че тя била с по-голям опит в тази област

В хода на проучването по реда на чл. 55 – чл. 59 от ЗЗДискр.е изискано писмено становище и информация от А. Е., (заемал длъжността началник отдел в процесия период) държавен експерт в дирекция „ЕВМС" на МТСП, И.Х, директор на дирекция ЕВМС" на МТСП и министъра на труда и социалната политика.

Становища на ответните страни :

Под 90-15-161/04.10.2016 г. ответната странаА. Е., депозира писмени обяснения по твърденията в жалбата, (заемал длъжността началник отдел в процесия период), а към датата на представените обяснения - държавен експерт в дирекция „ЕВМС" на МТСП. А.Е., счита изложеното в „цитираната преписка е напълно необосновано, изпълнено с лъжи и обидни квалификации, имащо за цел единствено моето и това на моя директор И.Х. злепоставяне пред максимално широк кръг хора и институции“ (цитат от обясненията). Отбелязва, че преди години (без да посочва период) Д.Б. започнала работа в МТСП (в ръководената от него международна дирекция за онзи период). Това станало по негова лична препоръка до органа по назначаване, имайки предвид нейната тогавашна дейност като експерт от НОИ, в процеса на преговорите за присъединяване към ЕС в областта на социалната политика и заетостта, за която на оперативно междуинституционално ниво в МТСП той отговарял. Обяснява, че И. била назначена в дирекцията, като потенциала й за професионално развитие е бил насърчаван от него и ръководството, за да премине през всички експертни длъжности в дирекцията. Разяснява, че жалбоподателката била назначена за началник на отдел в друга дирекция. Според изложеното това, се явявало доказателство за пълна подкрепа от страна на ръководството към нея, до момента в който И. не влиза в конфликт с ръководството на новата й дирекция и ресорен заместник-министър. Допълва, че водения от жалбоподателката отдел бил разформирован, а тя останала на длъжност главен експерт без звено, в което да работи. Отбелязва, че И. била радушно приета в международната дирекция по предложение на нейния тогавашен директор И. Х. и в частност под негово пряко ръководство. Твърди, че по молба на Д. Б., която напълно споделял, жалбоподателката била настанена в неговата стая. Твърди, че месеци наред двамата са работели без проблеми.

Твърди, че от периода на преназначаването й през м. март 2015 г. до края на същата година И. изпълнявала в срок поставяните й задачи. В тази връзка на всяко тримесечие И. била предлагана (от Е.) за допълнително възнаграждение - за постигнати резултати. При годишното атестиране Е.определил на И. годишна оценка „изпълнението отговаря напълно на изискванията".

Сочи, че всички цели, заложени в двустранно подписания от Д. Б. и него като неин пряк ръководител индивидуален работен план за 2016 г. /приложено копие/, отговарят на нейната юридическа експертиза и длъжностна характеристика. Отбелязва, че за първото тримесечие на годината И. отново е била предложена за допълнително възнаграждение - за постигнати резултати предвид следните си основни постижения /цитат от негово предложение до директора/- „подготовка за вътрешно и междуведомствено съгласуване на пакета документи за присъединяване към раздел 4 /обезщетения за безработица/ на Конвенция 102 на МОТ /за минимални нива на социална сигурност/; принос към позицията за Административния съвет на Международното бюро по труда /за дебатите в секция „Правни въпроси и международни трудови стандарти"/; като лице за контакт на СТСВ - обобщаване на месечните планове и отчети, вкл. мониторинг на административното обслужване, вкл. принос в ревизирането на е-картите за неговото отчитане" (цитат от обясненията). Твърди се, че горното било в пълно съответствие с работния план на И. и оборвало изложеното в жалбата, че от началото на 2016 г. и почти не са и били възлагани задачи. Отбелязва, че ако това било вярно, то нямало как И. да бъде предложена за допълнително възнаграждение.

Отбелязва, че проблемите започнали постепенно да ескалират от момента (през м. февруари 2016г.), в който жалбоподателката не била утвърдена от ръководство на министерството за представител на МТСП в Правителствения комитет по ЕСХ. Е. уточнява, че предложението за тази функция изхождало от него, но ръководството на министерството преценило и гласувало на него това доверие. Според изложеното, от този момент И. отказвала да изпълнява една от основните цели, заложени в годишния индивидуален работен план, а именно "анализ на законодателството и подготовка на необходимата информация за 15-тия национален доклад по ЕСХ (ревизирана)". Пояснява, че не е задължително водещият подготовката на доклада експерт да бъде и представител в Правителствения комитет. Сочи, че поставената задача, за разлика от твърденията в жалбата били вменени на И. още с работния план през м. януари, т.е. преди определянето на новия представител на МТСП в комитета. А. Е. твърди, е провел разговори и е направил опити да убеди Д. Б. да започне работа, с подготовката на цитирания Национален доклад[4]. Пояснява, че отказ да се изпълни законосъобразно разпореждане на прекия ръководител, свързано със задължения по длъжностна характеристика и изпълнението на цитираната цел, заложена в утвърдения годишен работен план на жалбоподателката, наложило, като се посочва в обясненията „с цел стимулиране изпълнението на нейните служебни задължения - в началото на м.юни да подготвя цитираната докладна, подписана от директора и адресирана до министъра предложение за дисциплинарно наказание“ (цитат от становището). Допълва, че по този въпрос свикан дисциплинарен съвет. Пояснява, че всички изисквания за изготвянето на националните доклади, както и заключенията на Европейския комитет за социални права по тях, били налични на сайта на Съвета на Европа, в частта посветена на мониторинга на приложението на ЕСХ /http://www.coe.int/en/web/turin- european -social -charter/report i n g-s у stem/. Излага мнение, че оплакванията и в тази връзка са напълно несъстоятелни, в т.ч. тезата й за липса на информация за обхвата на доклада и необходимостта от допълнителни указания. Допълва, че към Д.Б. като водещ задачата експерт – били прикрепени двама младши експерти, които да я подпомагат при изпълнението на задачата. В открити заседания поддържа доводи за неоснователност на жалбата.

2. Под вх. 90-15-164/05.10.2016 г. са представени обяснения от И. Х., директор на дирекция „ЕВМС". Ответната страна обяснява, че през месец март 2015г. след изменение в Устройственият правилник на МТСП, ръководеният от Д.Б. отдел „ЕМСП" в дирекция „ ТПООУТ" е закрит. Според изложеното, се е очаквало се като началник на отдела Д. Б. да бъде съкратена тъй като оставането и в същата дирекция било невъзможно (създадени конфликтни отношения). И. Х. твърди, че поради дългото и отсъствие / командировка в Брюксел за срок от пет години като съветник в Постоянното представителство на България/и не е била запозната с тази ситуация. Сочи, че е била предупредена от много колеги, включително нейни бивши ръководители, за проблемите в дирекция ТПООУТ с И., но въпреки това и по нейно настояване, със заповед №82/25.03.2015г. жалбоподателката била назначена на длъжност главен експерт, в отдел „МОМС", дирекция „ЕВМС". Х. сочи, че нейните мотивите били (има се предвид Б. да остане на работа), че като експерт с опит /бивш член на Административната комисия за социална сигурност на работниците - мигранти към ЕК в Брюксел, от където датирало познанството и с жалбоподателката/ същата била полезна, с познанията си в дейностите на дирекцията. В представените обяснения Х. сочи, че всички възложени за изпълнение задачи, съгласно индивидуалния работен план за 2015г. на Д. Б. И., съответствали на длъжностна й характеристика, както и на образованието на жалбоподателката. Според изложеното, И. не е изразявала несъгласие с поставените задачи, напротив работният план е бил подписан от нея, целите били постигнати, като поставената оценка била „ изпълнението напълно отговаря на изискванията" за 2015г. Твърди се, че в работния план за 2016г. на Д.Б.И. имало ангажимент тя да участва в подготовката на 15-ия национален доклад по ЕСХ. Пак според изложеното, тази задача напълно съответствала на нейно образование и квалификация. Темата на доклада била: „Здраве, социална сигурност и социална закрила". Отбелязва, че в рамките на месечните работни планове на дирекцията, утвърдени от заместник - министър, по тази задача И. е била определена за водещ експерт с двама подпомагащи експерти. Твърди се, че Д. Б. отказала да изпълни тази задача с мотив, че тя не е номинирана за член на Правителствения комитет по ЕСХ. Х. подчертава, че няма нито изискване нито задължение експертът подготвил съответната информация от този доклад да бъде член на комитета. Пояснено е, че подготовката на доклада изисква време за събиране на информация от различни институции, нейното обобщаване и професионален анализ, а всяко забавяне би се отразило на качеството на доклада, за изпращането на който в СЕ имало краен срок. Отбелязва, че това била една от причините да предприеме действия с предложението за наказание на жалбоподателката. Твърди се, че преди това в опит да разговаря с нея да се заеме своевременно с работата по доклада Х. се убедила, че това бил единствения начин. Сочи се, че освен това жалбоподателката редовно нарушавала трудовата дисциплина-неспазване на работното време. Пояснява, че за това имало другата причина, като за това нейно решение представила разяснения и доказателства пред дисциплинарния съвет в МТСП. Твърди се, че веднага след докладната на Х. с предложение за дисциплинарно наказание от дата 06.06.2016г. , последвали сигналите от Д. Б. Разяснено е, че предложението на Х. за наказание било за конкретни провинения и в него нямало по-неблагоприятно третиране на Б. спрямо други лица. В подкрепа на тези си твърдения Х. твърди, че като директор съгласувала искането на Д. Б. за участието й в конкурс за командирован национален експерт към Генерална дирекция „Свободно движение на работници и координация на системите за социална сигурност в Брюксел, с което е давало възможност, при успешно нейно класиране, за професионално израстване. Твърди се, че от 14 главни експерти в дирекцията Д. Б, получавала втората най-висока основна месечна заплата, освен това получавала допълнително материално стимулиране. Посочва се, че Д.Б. била сред определените членове на екипа на МТСП за подготовка на Председателството на България на Съвета на ЕС през 2018г. във форматите: подпомагащ експерт в столицата за работни групи: „Социални въпроси", „Административната комисия за координация на системите за социална сигурност", „ Група на генералните директори в областта на индустриалните отношения". 3. Становище под № 90-15-166/07.10.2016 г. на Министъра на труда и социалната политика[5]. В същото се оспорват твърденията визирани в жалбата, считат същата за неоснователна. В депозираното становище се посочва, че след запознаване със жалбата на Д. Б. Б. И. жалба, в която се съдържат твърдения за „тормоз и преследване на работното място" от прекия служебен ръководител на Б. в МТСП, А. Е. - началник на отдел „МОМС", който бил подпомаган от И. Х. - директор на дирекция „ЕВМС", в същата не се съдържат конкретни факти, които да навеждат на изводи за дискриминация и по-неблагоприятното й третиране спрямо други служители на длъжност „главен експерт" в отдел „МОМС", Подчертават, че основното недоволство на жалбоподателката се изразявало в обстоятелството, че нейното желание да бъде представител или участник в Правителствения комитет по ЕСХ не било реализирало. Пояснено е, че ръководството на МТСП през 2016 г. определило за участие други служители - началник на отдел и младши експерт. Това обстоятелство само по себе си не води до дискриминация, но този факт неоснователно формирал в жалбоподателката убеждението, че за нея няма служебни задължения, свързани с процеса на подготовка на годишния национален доклад по Европейската социална харта (ревизирана).Според изложеното в становището, във формуляра за оценка на изпълнението на длъжността за 2016 г., подписан от началника на отдела и Б.И. на 22.01.2016 г. с период на изпълнение 01.01.-31.12.2016 г., в цел 2 от раздел 1 „Индивидуален работен план" е заложено участието й в дейности по линия на членството в Съвета на Европа чрез подготовката на 15-ия национален доклад по ЕСХ (ревизирана), като изпълнението с краен срок месец октомври 2016 г. изисква изготвянето на анализ на законодателството и подготовка на необходимата информация, вкл. относно заключенията на ЕКПС и колективните жалби; докладни, доклади, изготвяне на опорни точки; позиции; кореспонденция със СЕ. Изпълнението на тази задача напълно кореспондира с нейното образование и професионален опит и не е пречка за използването и развитието на юридическата й експертиза, тъй като в ежегодно изготвяните национални доклади подробно се дава информация за законодателството и практиката в Република България, свързани със съответните разпоредби на ЕСХ (р). Във връзка с конкретните оплакванията в жалбата, касаещи липсата на съдействие и указания за изпълнение на поставената задача, е отразено, че не се споделя тезата на Б.И., че тя не е разполагала с информация и не е получавала указания от прекия си ръководител, относно обхвата на доклада, референтния период и към кои заключения на ЕКСП да се фокусира. Отбелязват, че от нейните оплаквания било видно, че за да започне изпълнението на задачата, са й били необходими заключенията от 2013 г. и 2015 г. Акцентира се върху това, че в жалбата на Д. Б. И. било отразено, че същите били изпратени „до предшественичката на поста Евтимов ", която и до момента работи в министерството. Твърди се, че цялата необходима информация е достъпна и на разположение в дирекция „ЕВМС", на вътрешната електронна платформа, създадена за и ползвана от всички служители на дирекцията, както и на интернет страницата на СЕ в частта й за ЕСХ (http://www.coe.int/en/web/turin-european-social-charter/reporting-system). Отбелязва се, че заключенията на ЕКСП се публикуват на интернет страницата на СЕ (секция заключения по страна) една година след предаване на съответния национален доклад. Съгласно решение на Комитета на министрите от 2006 г. разпоредбите, по които се докладва, са разделени на четири тематични групи. Държавите, страни по ЕСХ, представят ежегодно доклад за приетите разпоредби по една от четирите групи, т.е. за всяка разпоредба на Хартата последователно се докладвала веднъж на четири години. Тематичните групи били [6]. Отбелязва се, че следвайки цикъла на докладване по ЕСХ, било повече от ясно по кои разпоредби е необходимо да се докладва по съответната година, както и за години напред. Така за докладването през 2016 г. заключенията били по тематична група 2 (след като предходния доклад е бил по група 1), като същите били публикувани на интернет страницата на СЕ на 6 декември 2013 г. Според изложеното, в началото на всяка година на държавите, ратифицирали ЕСХ и ЕСХ (рев), изпращат писмо, с което се уведомяват по кои разпоредби на Хартата и заключения на ЕКСП, следва да докладва. Уведомителното писмо за съответното годишно докладване било получено на 31 март 2016 г. по електронна поща в МТСП и още на 1 април 2016 г. е било препратено до началника на отдел МОМС – А. Е., който също на 1 април 2016 г. го е препратил до Б.И. за изпълнение. Следващият доклад следва да е по тематична група 3 и да обхваща заключенията по тази тематична група, които отново са публикувани на интернет- страницата на СЕ (т.е. следва се цикълът на докладване - след тематична група 1 се докладва по група 2, после по група 3 и т.н.). В становището се посочва, че след като до месец май 2016 г. не са били предприети никакви действия по изпълнението на цел 2, второ тире от индивидуалния работен план и дейност „Изпращане на писма до компетентните институции и събиране на информация във връзка с подготовката на доклада по ЕСХ", месечна цел №1 „Подготовка за изготвяне на 15-ти Национален доклад по ЕСХ (р), задача №2 „Изготвяне на доклади по приети и неприети разпоредби на ЕСХ (р) /по плана за годината - I по приети - по тематична група „Здраве, социална сигурност и социална закрила", стр.7 от месечната работна програма на дирекция ЕВМС за месец май 2016 г., както и поради системното неспазване на установеното за служителя работно време, директорът на дирекцията – И.Х., изготвя докладна записка с вх.№8010-92 от 06.06.2016 г. до министъра на труда и социалната политика с предложение за налагане на дисциплинарно наказание на До Д.Б.И. Със заповед № РД01-362 от 10.06.2016 г. (петък) министърът на труда и социалната политика нарежда образуването на дисциплинарно дело за изясняване на фактите и обстоятелствата, описани в докладната записка. На следващия работен ден след издаване на заповедта от 13.06.2016 г., понеделник, Б.И. изготвя писмо изх.№801004-22, с оплакване срещу прекия си ръководител. Уточнява се, че сигналът е бил предоставен за проверка на ръководителя на инспектората в МТСП, който изразява становище с докладна записка вх.№8003-13 от 27.06.2016 г. На 15.06.2016 г. жалбоподателката била уведомена официално за образуваното дисциплинарно дело. Отбелязват, че в тази връзка са и поискани писмени обяснения, в срок до 22.06.2016 г. В рамките на следващите три работни дни в деловодната система на МТСП постъпили писма с вх. №801004-24 / 17.06.2016 г.; №801004-24/20.06.2016 г. и № 801004-24/21.06.2016 г., наименовани „обяснения и сигнал по чл.119 от АПК срещу И. Х. и А. Е.. По оплакванията във връзка с дисциплинарното производство е обяснено, че в рамките на образуваното дисциплинарно производство били събрани писмени и гласни доказателства, описани в решението на Дисциплинарния съвет ( предоставено на органа по назначаването с докладна записка вх.№ 8053-215 от 15.07.2016 г). Пояснено е, че в резултат на последвалото изслушване, приемане на писмените обяснения и преценка на събраните доказателства, министърът на труда и социалната политика е прекратил дисциплинарното дело срещу Д.Б.Б.И.. Пояснено е, че няма изискване в длъжностната характеристика за длъжността „главен експерт" в отдел МОМС служителят, който заема тази длъжност, да бъде със завършена образователна степен по специалност „право". Уточняват, че предпочитаната професионална област е право и в случая жалбоподателката отговаряла на това допълнително обстоятелство, което дава предимство при заемане на длъжността, но това не й дава основание тя сама да определя задачите, които да и бъдат възлагани за изпълнение, още по-малко да твърди, че е налице дискриминация по признак „образование". Въпреки, че многократно жалбоподателката акцентирала на образованието си, е пояснено, че длъжностната характеристика се изготвя за длъжността, а не за конкретния служител, който е назначен на съответната длъжност, поради което коментарът й върху формуляра, утвърден на 27.07.2016 г., изготвен след последните изменения и допълнения в Устройственият правилник на МТСП, били несъстоятелни. Според изложеното, оплакванията на жалбоподателката по-скоро се отнасяли към нежеланието на Д. Б. И. да изпълнява служебните си задължения в пълен обем, към претенциите да й бъдат възлагани само определени от нея задачи. До датата на образуване на дисциплинарно производство нямало нито едно оплакване или сигнал за тормоз или грубо нарушение на работното място от страна на началника на отдела и директора на дирекцията. Относно отразените в жалбата предположения за евентуално извършване на престъпление по чл.282 от Наказателния кодекс от служители в МТСП, поради което се прави искане преписката да се изпрати на прокуратурата на основание чл.59, ал.4 от ЗЗДискр, в становището е отразено следното: „ Според нас няма данни за извършено престъпление по Наказателния кодекс и не е налице основание за препращане на преписката на прокуратурата“ (цитат от становището).

По преписката са проведени открити заседания (чл. 61 от ЗЗД), в рамките на които са събрани допълнителни доказателства, относими към разглеждания от Комисията за защита от дискриминация спор. По време на заседанието от 31.01.2018 г. съставът е счел, че преписката е изяснена от фактическа и правна страна, обявил я е за решаване и е дал възможност на страните да представят свои заключителни становища по съществото" на спора.

Видно от приетите по преписката доказателства, безспорно се установява, че Д. Б. Б. И. е държавен служител в МТСП. Първоначалните оплаквания на жалбоподателката касаят периода януари юни 2016 г., като в последствие същите са разширени и обхващат и нов период началото на 2017 г. Установено е, че на 28.02.2003г., жалбоподателката е била назначена, като държавен служител на длъжността „старши експерт“ в отдел „Евроинтеграция-2“, дирекция „ЕИМО“. От данните по преписката става ясно, че към датата на нейното назначаване, ответната страна Е. е изготвил докладна – записка, относно назначаването на нови служители в отдели „Евроинтеграция 2“ и „Евроинтеграция 13“, в това число и Д. Б. Б. И., като „старши експерт“ в отдел „Евроинтеграция-2“. През 2005 г. жалбоподателката е преназначена на длъжността „Главен експерт“ към същата дирекция. Видно от докладна записка с изх. 8010/61 08.02.2005 г.[7] изготвена от директор дирекция „ЕИМО“ ответната страна А. Е. е предложил длъжността на жалбоподателката да се трансформира в длъжност „Главен експерт“[8]. Считано от 22.05.2006 г. жалбоподателката е преназначена на длъжността „държавен експерт“, в отдел „Евроинтеграция - 2“ към дирекция „ЕИМО“[9]. Със заповед № АР1228/14.07.2006г. И. е преназначена на длъжността началник сектор - „Координация на схемите за социална сигурност и спогодби за социална сигурност“ отдел „Евроинтеграция-2“ към дирекция „ЕИМО“[10]. Считано от 24.04.2007 г. жалбоподателката е била началник сектор „Координация на схемите за социална сигурност и спогодби за социална сигурност“, отдел „МСДХ“ към дирекция „ ЕКМПВС“, съгласно приложена по преписката заповед за нейното преназначаване. Със заповед № АР 1237/13.06.2008 г. Д.Б.Б.И. е била назначена на длъжността началник отдел - „Свободно движение на работници и координация на социалната сигурност“ към дирекция „Свободно движение на хора, миграция и интеграция“. В периода 2008 г. – 2015 г. И. заема длъжността началник отдел „ЕМСП“. Видно от формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение за периода 01.12.2009 – 30.11.2010г. на Д.Б.Б.И. е била поставена годишна оценка - 2 „Изпълнението е над изискванията“ от оценяващият ръководител Л.С.. По така поставената й годишна оценка, жалбоподателката прави възражение, в което посочва, че прекият и ръководител Л. С. е поставил оценка, за която твърди , че по така поставената и оценка имало пороци, водещи до нейната недействителност[11]. Установено е, че на 02.02.2011 г. Д.Б.Б.И., депозира сигнал[12], с който информира за наличие на проблеми с директора на дирекцията – Л.Станкова. В сигнала жалбоподателката е посочила, че е била подложена на психически тормоз от страна на директор дирекция и пряк неин ръководител - Л.С.[13]. За периода 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. на Д.Б.Б.И. е поставена оценка за изпълнение на длъжността[14] – Изпълнението напълно отговаря на изискванията, с което жалбоподателката не е била съгласна. От приложения по преписката формуляр е видно, че за поставената и оценка, прекият ръководител на жалбоподателката, е отбелязал, че служителят следва да предприеме мерки за оптимизиране на работното й време при спазване на заповедта за плаващо работно време. На 14.01.2015 г. е било депозирано заявление за работа при условията на работно време с променливи граници от 14.01.2015 г. до 31.12.2015 г., съгласувано с директор дирекция „ТПООУТ“ - К.П. Видно от депозирания формуляр за възражение срещу годишната оценка за изпълнение на длъжността, жалбоподателката счита, че е следвало да и бъде поставена обективна оценка – „Изключително изпълнение“, същото е подписано от 03.02.2015 г. (депозирано до С. Д., за главен секретар на МТСП, с изх. 800-803-1/03.02.2015 г.). Установено е, че след депозиранане на възражението срещу годишната оценка, на жалбоподателката поставената и оценка е била потвърдена[15]. В този период, с Постановление № 58 от 16.03.2015 г.[16] на МС е одобрена нова структура на МТСП. Във връзка с утвърдено ново длъжностното разписание, с писмо изх. № 80-10/25.03.2015 г. на И. е предложено да заеме друга длъжност–главен експерт отдел „МОМС“ към дирекция „ЕВМС“, с оглед съкращаването на заеманата от нея до този момент длъжност. На основание чл. 82, ал.1 от Закона за държавния служител И. дава съгласие да бъде преназначена на предложената й нова длъжност[17] и въз основа на това служебното и правоотношение, е изменено със заповед № ЧР1-82/25.03.2015г. на министъра на труда и социалната политика. Видно от доказателствата по преписката за 2015г. жалбоподателката е получила годишна оценка на изпълнението: „изпълнението напълно отговаря на изискванията“. Със заповед №176/20.07.2016 г [18]. жалбоподателката е преназначена от длъжност „Главен експерт“ отдел „МОМС“, дирекция „ЕВМС“, на длъжност главен експерт - дирекция „ЕВМС“. Видно от приложена кореспонденция от жалбоподателката се установява, че на 22.04.2016г. И. изпраща съобщение до ответната страна Е., с което иска да и бъдат дадени указания. В същия ден отговорът на Е.е, че може да бъде попитан директно, а не чрез електронна поща. На 22.04.2016г. (в същият ден) жалбоподателката (чрез служебната поща) информира З. Р. за нетърпима работна обстановка и проблеми с Е., като съобщението е било изпратено и до ръководителят на инспектората на МТСП,[19]. Става ясно, че в периода 24.04 до 10.05. Б.е била в отпуск, което се установява от приложени към жалбата : сигнали и обяснения от „ЕВМС“, под № 801004-24/17.06.2016 г. [20] срещу И.Х. и А.Е. Видно от така представените от жалбоподателката доказателства, се установява, че ответната страна И.Х. и жалбоподателката Д.Б.Б.И. са в близки взаимоотношения. В случая става ясно, че Х. е била кума и кръстница на сина на жалбоподателката[21]. От данните по преписката става ясно, че сигналът на Б., е подаден във връзка с докладна на И.Х. срещу Д.Б.И. В последствие със заповед № РД 01-532/18.06.2016[22] г. на министъра на труда и социалната политика е било прекратено образуваното със заповед РД01-362/10.06.2016г. дисциплинарно дело срещу жалбоподателката.

В хода на производството Д.Б.И. навежда и доводи, във връзка с настъпилите структурни промени в МТСП, които обаче са извън правомощията на КЗД.

 

 

 

С разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. е регламентирана специфичната тежест на доказване в производствата за защита от дискриминация, което означава, че, след като жалбоподателят докаже факти, от които може да се направи предположение, че е налице дискриминация (“facts from which it may be presumed that there has been direct or indirect discrimination” - т. нар. prima facie дискриминация), ответната страна следва да докаже, че принципът за равно третиране не е нарушен. Също така, Съдът на Европейския съюз в своята практика сочи, че, след като жалбоподателят представи доказателства за наличието на prima facie дискриминация, ответната страна следва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено (вж. дела C-127/92, С-236/98, С-303/06 и редица други). По дело Firma Feryn NV (С-54/07) Съдът ясно посочва, че „задължението на твърдения причинител на дискриминацията да представи доказателства в подкрепа на обратната теза зависи единствено от установяването на презумпция за дискриминация, тъй като последната се основава на доказани факти“.

Наред с това, в практиката си Европейският съд по правата на човека също посочва, че, след като е установен случай на prima facie дискриминация, в тежест на ответната страна е да докаже, че приетата презумпция за наличие на дискриминация не е вярна (вж. пар. 163 от Решението на ЕСПЧ от 13.11.2007 г. по дело D.H. and others v. The Czech Republic, application no. 57327/00 и други).

В случая няма спор, че жалбоподателката е доказан експерт в съответната област, за което свидетелства и проф. С. (виж протокол от о.з. 25.04.2017 г. ). От свидетелските показания на Т. Т., (пак виж протокол от о.з. 25.04.2017г.) са единствено от водена кореспонденция, а не преки впечатления за начина на комуникация между жалбоподателката и ответните страни Е. и Х. От друга страна свидетелката Т. споменава за лична покана, която е била адресирана до жалбоподателката „..на висок форум ..“, като Б. не е била изпратена. В случая свидетелката не пояснява, кога къде и от кого е била поканена жалбоподателката и в този смисъл показанията й не могат да бъдат кредитирани в тяхната цялост. От тях обаче става ясно, че между жалбоподателката и ответните страни Х. и Е. е имало личностно напрежение. В този смисъл са и свидетелските показания на С. Д., която твърди, че действително е имало промяна в отношенията между жалбоподателката и И.Х., без да твърди, конкретна причина. В този смисъл не става ясно, какво точно свидетелката лично е възприела, поради което и показанията и се явяват неясни, от което следва, че не следва да бъдат кредитирани.

При постановяване на настоящото решение, съставът взе предвид следното:

Длъжността е основна структурна единица в системата на държавната служба. Тя представлява най-малкият предел на обособяване на функциите и дейностите в държавната администрация. Отчитайки значението на длъжността за организацията и осъществяването на държавната служба законодателят е дал легална дефиниция на понятието. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностна характеристика.

Видно от легалната дефиниция всяка една длъжност в държавната администрация е първо, нормативно определена, и второ, регламентирана в длъжностна характеристика. Нормативно определени са: наименованието на длъжността, нейното длъжностно ниво, минималните изисквания за заемане на длъжността и вида на правоотношението, въз основа на което се заема - чл. 2, ал. 2 ЗДСл. Нормативната установеност на основните изисквания за заемане на длъжност в държавната администрация следва и от изричната разпоредба на чл. 14, ал. 2 ЗА, който сочи, че основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определят със закон. В случая "закон" е употребен в неговото обобщаващо значение на нормативен акт.

От друга страна, в разглеждания случай следва да се държи сметка, че държавните служители ежегодно се оценяват за изпълнението на длъжността, което се извършва от оценяващ ръководител, на когото служителят е непосредствено подчинен. Оценяването на изпълнението по см. на чл.76 ал.5 от ЗДСл. се извършва въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показаните компетентности. Оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Годишната оценка на изпълнението на длъжността се мотивира писмено, като държавният служител се запознава с направената му оценка. След изготвянето й същата се предава на контролиращия ръководител, на когото той е непосредствено подчинен. Държавният служител има право в 7-дневен срок от запознаване с направената му оценка да я оспори пред контролиращия ръководител, като подаде мотивирано писмено възражение. След изтичането на този срок контролиращият ръководител може да потвърди годишната оценка на държавния служител или да я промени с една оценка. В случая настоящият състав е длъжен да провери допустимостта на всяко едно от оплакванията и след като констатира, че някое се явява недопустимо да остави без разглеждане и да прекрати образуваното в съответната част.

В хода на проучването и с оглед на така формулираните оплаквания във връзка с атеститирането на служителката, съставът следва да посочи, че нито в жалбата, нито в рамките на проведените открити заседания жалбоподателката не твърди, че в сходна ситуация в рамките на атестирането за въпросната година други служители са били третирани по –благоприятно. В тази посока липсват каквито и да било твърдения от страна на жалбоподателката. На практика в жалбата до КЗД са изложени възраженията и срещу годишното оценяване, касаещи въпроси от компетенцията на съда, а именно дали процедурата по атестирането е била законосъобразна. В случая КЗД не разполага с правомощие по закон, да прави преценка на начина на изпълнение на възложени задачи, а оттам и преценка за изпълнението на тези задачи и тяхното оценяване, като произнасяне в този смисъл би било недопустимо.

При постановяване на настоящото решение Петчленен разширен заседателен състав следва да посочи, че съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1 отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В този смисъл, за да е съставомерно деянието, неравното третиране следва да е обусловено от защитен от ЗЗДискр. признак (по чл. 4, ал. 1) и освен различното третиране е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено по някои от признаците, посочени в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между причините (свързани с признака) и неблагоприятното третиране.

По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на закона "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Анализът на текстовете налага извода, че за да е налице тормоз следва да се установят конкретни факти, изразяващи необективно и негативно отношение към засегнатото лице на основа на някой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

В разглежданият пред КЗД казус, за да е налице тормоз следва да се установят конкретни факти, изразяващи необективно и негативно отношение към засегнатото лице на основа на някой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД. Както стана ясно от събраните по преписката доказателства, че от страна на ответните страни - физически лица, които заемат различни ръководни и длъжности в МТСП. не са извършени действия по отношение на жалбоподателката, които да се квалифицират като тормоз по признаци: образование“, „убеждение“, „лично положение“ и „обществено положение“ и „политическа принадлежност“.

При съвкупният анализ на доказателствата може да бъде направен единствено извод, че в основата на оплакванията на жалбоподателката Д,Б.Б.И. касаят оценката за нейната работа, респ. и нейните възраженията, че на нея не и е поставена максималната възможна оценка. Тези обстоятелства се установяват още към предходен период - 2010г, когато по аналогичен начин жалбоподателката възразява за поставените и оценки. В случая, несъгласието на служителката със създадената организация на работа, с решенията на прекия ръководител и с директора на дирекцията във връзка с протичане на трудовия процес, с разпределението на работата, с дисциплината, със сроковете за изпълнение на служебните задачи и с оценката от атестирането й не води до извод за извършен тормоз, тъй като негативният ефект не е предизвикан и не се основава на някой от предвидените в закона признаци и конкретно на посочените от жалбоподателката, а е израз на дисциплинарните правомощия на ръководителите на отдела и дирекцията по администриране на служебните задачи и по контрола за изпълнение на дейността[23] .

С оглед оплакванията за тормоз на работното място съставът следва да посочи, че съгласно чл. 17 ЗЗДискр, работодател, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител. За работодателя, в лицето на министъра на труда и социалната политика, като орган по назначение на жалбоподателката, съществува позитивно задължение да вземе предвид всички необходими и релевантни за случая факти, във връзка с депозираните от Д.Б.Б.И. оплаквания имащи отношение към случая. В хода на производството стана ясно, че именно работодателят (заповед № РД 01-532/18.06.2016г.) - министъра на труда и социалната политика е прекратил образуваното дисциплинарно дело срещу жалбоподателката.

Съставът следва да държи сметка, че в основата на оплакванията за дискриминация е отказ на жалбоподателката да извърши конкретно възложена и работа – становище по ЕСХ Това, че тя не иска да изпълни конкретно поставена и задача, на практика обаче възпрепятства изпълнението на служебните й функции й спазването на трудовата дисциплина. Ако се разгледа от друг аспект нейното възражение да изпълни поставената й задача и освобождаването на служителката от отговорност за срочното и качествено изпълнение на извършената работа то следва, че за същата се създадат привилегии при осъществяване правото на труд, тъй като подобно разрешение би довело до непропорционално и неоправдано обременяване на останалите служители в отдела. Подобно "улеснение" би довело до нарушение и на целта на закона, тъй като смисълът на ЗЗДискр. е да предотврати дискриминационно поведение и отношение и да създаде условия за равенство при упражняване на правата, а не да регламентира привилегии и предимства за отделни лица. Изложеното относно липсата на дискриминация по признаци „образование“, „убеждение“, „лично положение“ и „обществено положение“ и „политическа принадлежност“, се отнася и за позоваването на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. , поради което твърденията за тормоз на работното място също са неоснователни. За пълнота настоящият състав счита за необходимо да посочи, че не всяко напрежение в отношенията дори и за тези, които са в йерархична подчиненост не водят до дискриминация. В случая както стана ясно, жалбоподателката и директорът на дирекция са в близки взаимоотношения (в т.ч. и лични), което е допълнителен аргумент за междуличностни взаимоотношения и конфликт на тази плоскост. Както стана ясно, И. е очаквала тя да бъде определена за член на Правителствения комитет по ЕСХ.

По твърденията, че жалбоподателката е подложена на "преследване" по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр., с оглед събраните по преписката доказателства се явяват неоснователни. Липсват каквито и да е данни, които да сочат, че жалбоподателката е третирана по- неблагоприятно поради това, че е предприела действия за защита от дискриминация.

В разглежданият пред КЗД казус, за да е налице тормоз следва да се установят конкретни факти, изразяващи необективно и негативно отношение към засегнатото лице на основа на някой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД. Както стана ясно от събраните по преписката доказателства, че от страна на ответните страни - физически лица, които заемат различни ръководни и длъжности в МТСП. не са извършени действия по отношение на жалбоподателката, които да се квалифицират като тормоз по признаци: образование“, „убеждение“, „лично положение“ и „обществено положение“ и „политическа принадлежност“. При съвкупният анализ на доказателствата може да бъде направен единствено извод, че в основата на оплакванията на жалбоподателката Д. Б. Б. И. касаят оценката за нейната работа, респ. и нейните възраженията, че на нея не и е поставена максималната възможна оценка. Тези обстоятелства се установяват още към предходен период - 2010г, когато по аналогичен начин жалбоподателката възразява за поставените и оценки.

Всичко изложено налага извода, че спрямо жалбоподателката не е осъществен тормоз по смисъла на чл. 5 вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД по признаци „образование“, „убеждение“, „лично положение“ и „обществено положение“ и „политическа принадлежност“.

В рамките на производството не се събраха доказателства за извършването на действия, бездействия или демонстриране по друг начин от ответните страни на поведение, което може да се квалифицира, като проявена дискриминация срещу жалбоподателката по някой от защитените в разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 66 във връзка с чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр., Комисията за защита от дискриминация - Петчленен разширен заседателен състав

Р Е Ш И:

 

УСТАНОВЯВА, че ответната страна А. Е., заемал длъжността - началник отдел „МОМС, Дирекция „ЕВМС“ към МТСП, а след структурни промени на длъжност: Държавен експерт, дирекция „ЕВМС“ към МТСП, със служебен адрес на призоваване : гр. София, ул. „………., не е извършил нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. и тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признаци „образование“, „убеждение“, „лично положение“ и „обществено положение“ и „политическа принадлежност“. спрямо Д. Б. Б. И., от гр. София.

УСТАНОВЯВА, че ответната страна И. Х., на длъжност директор Дирекция „ЕВМС“ към МТСП, със служебен адрес на призоваване : гр. София, ул. „……., не е извършила нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. и тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признаци „образование“, „убеждение“, „лично положение“ и „обществено положение“ и „политическа принадлежност“. спрямо Д.Б.Б.И., от гр. София.

 

УСТАНОВЯВА, че ответната страна министърът на труда и социалната политика – орган по назначаване, с адрес: гр. София, ул………..., не е извършил нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. и нарушение на чл.17 от ЗЗДискр. по признаци „образование“, „убеждение“, „лично положение“ и „обществено положение“ и „политическа принадлежност“, спрямо Д.Б.Б.И., от гр. София.

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 44-00-3057/20.06.2016г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-3453/15.07. 2016 г., подадени от Д.Б.Б.И, с адрес : гр. София …..,

 

Заверено копие от настоящото решение следва да се връчи на страните конституирани по преписката в производството пред КЗД.

 

Настоящото решение може да бъде обжалвано чрез Комисията за защита от дискриминация по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14 /четиринадесет/ дневен срок от получаването му пред административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя.

 

Председател : ………………………

 

Членове: ……………………………

……………………………

……………………………….

……………………………



[1] И „политическа принадлежност“, посочен от жалбоподателката след приключване на проучването в нейно становище между о.заседания по преписката от 15.05.2017

[2] изх.№ 801004-22/13.6.2016г.; изх. № 801004-24/17.06.2016 г. и изх.№ 801004-24/20.06.2016, с приложения.

[3] Изх. 44-00-3336/07.07.2016 г.

[4] Уточнява, че срокът за изпълнение на тази задача бил на една от най-важните за годината на министерството като цяло.

[5] Подписано от министър З.Р..

[6] Group 1: Employment, training and equal opportunities / Article 1 - Article 9 - Article 10 - Article 15 - Article 18 - Article 20 - Article 24 - Article 25.

Group 2: Health, social security and social protection / Article 3 - Article 11 - Article 12 - Article 13 - Article 14 - Article 23 - Article 30.

Group 3: Labour rights : Article 2 - Article 4 - Article 5 - Article 6 - Article 21 - Article 22 - Article 26 - Article 28 - Article 29.

Group 4: Children, families, migrants / Article 7 - Article 8 - Article 16 - Article 17 - Article 19 - Article 27 - Article 31

[7] По описа на МТСП

[8] Виж и Заповед АР -161/02.02.2005 г. за преназначаване на жалбоподателката на длъжност „Главен експерт“.

[9] Виж Заповед АР 853/22.05.2006 г.

[10] Виж докладна записка 8001/423/29.06.2006 г. стр. 2 от докладната, в която фигурира предложение за нейното преназначаване.

[11] Видно от приложеното по преписката нейно заявление, адресирано до Главния секретар на МТСП.

[12] В който информира министъра на труда и социалната политика, приложен по преписката.

[13] Във вр. с нейно възражение 803801-24 /03.12.2010 г.

[14] Началник отдел „Европейско и международно социално право“, ТПООУТ.

[15] Виж формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността от 06.02.2015 г.

[16] Обн. ДВ бр.21 от 20.03.2015 г.

[17] виж нейно съгласие №19/25.03.2015г.

[18] На основание чл.82 от ЗДСл във вр. с ПМС 176/18.07.2016 г., утвърдено длъжностно разписание в сила от 20.07.2016 г. и писмено съгласие на Д.Б.И.

[19] Приложена разпечатка от кореспонденцията.

[20] Адресирани до Е.Г.в , с копие до З.Русинова - министър

[21] Виж стр. 3 от депозирания сигнал под № 801004-24/17.06.2016 г.

[22] Издадена на основание 25, ал.4 от ЗА

[23] (виж и Решение № 2490 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 63/2017 г., V отделение )

 

 

 
Bulgarian English French German Russian